Навън вали... Не знам защо, но винаги се чувствам добре, когато вали. Може би, защото тогава няма никой навън, всичко живо се е прибрало на сухо, и единственото нещо, за което си струва да се притесняваш,  е дали покривът над главата ти случайно няма да почне да тече ... Някак си, нещата изглеждат по-прости...
   { Да се разберем, ако си мислите, че сега ще започна някоя сълзлива история за провалена любов или нещо подобно, затворете страницата, изключете РС-то и отивайте да четете любовни романи. Нямам намерение да занимавам хората с проблемите си, те си имат достатъчно нервни кризи, за да почна да им натрисам моите.}
    Но да се върнем на дъжда. Дали е странно, че когато завали, изпитвам желанието да зарежа всичко, да излезна навън и да започна да се разхождам из града. Винаги е толкова успокояващо да си навън, капките да падат около теб и да нямаш никакви грижи, освен дали онзи гаден шофьор няма да реши случайно да мине през локвата, точно когато и ти минаваш покрай нея, и да те направи вир вода. Но дори и тези екстри липсват понякога. Честно, колко от вас са излизали навън, когато е валяло? - просто заради удоволствието да стоиш навън и да усещаш как капките падат върху теб ... /Извинения от рода: "Трябваше да отида до магазина." не се приемат/
    А да не забравяме и колко свежо става след дъжда, как се изчиства въздуха /поне тук, където съм сега, не знам за другито места какво е положението/ и как всичко изглежда някакси променено.
    Май ще взема да излезна и "случайно" да си забравя чадъра ...